Мила, която рисува със захар…

2012-07-17 13:45:29, публикувано от Станислава Петкова в / Случки / Музи / Личности / Арт


Мила Попнеделева-Генова е завършила илюстрация, но самата тя е като картина. Дъщерята на художниците Аделина и Вихрони Попнеделеви е с външност и минало на модел. Рисува с бои, но и с думи, и също - със захар. А най-причудливите й пластики са от тесто!  

„Аз съм артист. Не се специализирам тясно, а се забавлявам да правя всичко, което ми е интересно. А са ми интересни много неща и опитвам: писане, рисуване, фотография…“, казва Мила. Тя има кулинарен блог, който въздейства като живопис, а най-голямото й вдъхновение е нейният син Божидар. На него художничката посвещава приказки, торти и цялата си любов.
 „Откакто станах майка, обикнах всички деца. С Боби общувам много пълноценно и детския свят ми стана много близък. Първата детска книга – „Шумоленето“ написах, защото синът ми се боеше от тъмното. На втората – „Приказка просто така, прасешка при това“ отново той е музата, защото се хранеше като прасенце. (И двете имат номинации „Данов“ за книгоиздавенето за деца.)

По света отдавна художници са и автори на книгите за деца, защото при тях въздействието на картината и текста е равносилно. А в България трудно намирам книги, които да ми харесат - повечето са пълен кич. Децата имат нужда от съвременни книги, правени с уважение към тях. Мама пази книги, които съм правила, когато съм била на 4-5 годинки...

От книжките преминах към спектакли. Поканиха ме да работя по европейски проект „Bambini“, който рекламира колоезденето като екологичен и безопасен начин на предвижване и ме поканиха и да изнеса пред децата представления по мой сценарий, станаха весели. Сега предстои да излезе нова моя детска авторска книга, но само с картинки.

Работя и по нова приказка, която измислих за Боби по негова молба да напиша някоя страшна приказка, че момчетата обичали страшните неща. Измислих я, докато лежах с него в „Пирогов“, когато тази зима си счупи крачето на ски.“
С дете обаче не е лесно да се рисува сериозна живопис, за това трябва друга настройка и откъсване от реалността, смята Мила. Тя има шест самостоятелни изложби, последната от които е посветена на Тайланд.

В Тайланд реални пейзажи и фантастични образи витаеха сякаш дори във въздуха. Затова и рисувах картини, в които уж се вижда остров, а всъщност е заспал дракон. Бях там във ваканция преди да се роди Боби и още нося спомените от екзотичната красота в сърцето си.“

Мила „скача“ от един в друг жанр и в кухнята. По идея на позната журналистка създава невъобразимо красиви сладкиши, увлича се, дори си прави блог с рецепти и трикове за направата им. „Да се моделира тази захарна маса е много по-трудно от всичко друго. Работила съм с глина, тя е по- „човешка“, а тестото лепне, разпада се - чудо, чудо... Изваях няколко „книги за консуматори“ - захаросани книги, като вид протест срещу хората, които купуват на децата си захарни боклуци. Мисля скоро да почна да уча Боби да готви, но в момента съм на вълна здравословно хранене, а то не се връзва особено със захарта.“

Художничката опитва да прави всичко от сърце, когато го чувства и с удоволствие. Така стават най-добре нещата - когато има вложено лично отношение и са правени с кеф. „За реклами също се снимам само, ако ми хареса. Най-веселата реклама беше за календар на една водка. Трябваше да целя с букет помощник фотографа. Опитваха се да ме ядосат, но беше трудно хем да изглеждам зла и сърдита булка, хем красива :)“

Станислава Петкова
Сподели
Етикети: Случки / Музи / Личности / Арт /
Коментирай
Покажи коментарите