Една щастлива веганка разказва

2014-04-11 13:40:10, публикувано от Станислава Петкова в / Здраве / Случки / Диети и храни / Истории / Интервю

Художничката Мила Попнеделева-Генова от първо лице за тъгата по избиваните животни и удовлетворението си от здравословния начин на живот

 

"Вече от една година съм щастлив веган и съм убедена, че това е едно от най-смислените неща, които съм постигнала - от много време се опитвам да стана, но все не успявах. Смислено е най-вече за самата мен, надали толкова за животните, защото това, че аз не ги ям, не решава проблема глобално. Това е моя вътрешна удовлетвореност. Самата аз се чувствам по-добре от това. Не казвам, че съм по-добра, а че се чувствам по-добре от това", споделя художничката Мила Попнеделева-Генова.

Тя е автор на много детски книжки, изключителен илюстратор и разказвач на добри истории, страхотен артист и е на ти с всички изобразителни изкуства: керамика, калиграфия, живопис... Освен това е и фотомодел.

Досега обаче сме си говорили предимно за рисуване, мода и психология, и за пръв път узнавам, че е навътре в темата, която вълнува толкова много хора - веганството. Това, според Уикипедия, е пълно вегетарианство, а последователите му не само изключват всякакви продукти от животни, но и такива, които са косвено свързани с тях:  кожа, вълна, желатин, някои видове козметика, която е тествана на животни, пчелен мед...

"Медът е позволен според Лидия Ковачева, аз просто не ям нищо с животински произход", поправя ме Мила. Но какъв е животът без яйца, сирене, риба, мляко, пържолки!?

Какво те провокира да станеш веган, Мила? 

Причината е силната ми жал към животните. Ето сега, преди Великден, като видя тези агънца, направо се съсипвам от плач. Изумяват ме хората, как са превърнали празника в едно наплюскване и големият въпрос преди празниците е ще има ли агнешко и на каква цена, както и на Коледа със свинското. Ами не е това празникът, не е в плюскането…

Един-единствен път цялата фамилия яде заради мен постна капама със спанак на Великден и тате гледаше много тъжно. Съответно - не повторихме и аз сама си ям само салата. Агнешко не ям от много години. А за постната капама много се бях старала, тя е и с бяло вино и с гъби и мислех, че безкрайно ще ги впечатля, но уви - не ми се получи.

В същото време не налагам никому моето радикално решение за храненето. Детето ми си хапва всичко, защото смятам че това е личен избор и то ще прецени дали да го направи, като порасне. Засега казва, че никога нямало да стане веган, като ме гледа какво ям и най-вече - какво не ям, а именно любимите му пици.

Не е ли прекалено крайно, не е ли вредно за здравето да се лишава организмът от ценни съставки, които се съдържат в месните и млечните продукти?

Не, не мисля, че е вредно. Самата аз се чувствам прекрасно.

Бях чела описание от д-р Гайдурков, как някога хората са спазвали постите и са се хранели с месо много, много рядко. Днес има пренасищане, избива се огромно количество животни. Направо не ми се навлиза в тази тема, защото ми се плаче. Но от това пренасищане с месо за мен, без да съм лекар, има само вреди.

Хората, децата стават все по пълни. Да не говорим за тези хормони, с които тъпчат животните, за да са по-дебели и за токсините следствие на стреса от убиването им.
Споделям идеята, че млякото е създадено за бебета и не виждам как би било полезно за възрастните. На самата мен млечните храни не ми се отразяваха добре, може би е до организъм.

Би ли описала едно твое дневно веганско меню?

Храня се много простичко. Закуската е от плодове и ядки. Много фрешове пия. Ако съм навън, си вземам от тези магазинчета за цедене на фреш - много ме радват с големия избор от плодове, който предлагат. А ако искам да сваля няколко килограма, пия примерно 500 мл фреш от червено цвекло. Толкова ми е неприятно, че после мога да не ям с дни - така се погнусявам... 

Всъщност, има и по-гадно - фреш от ряпа! Съпругът ми, изплашен от неистовата ми кашлица тази зима, опита и това да ми направи, и аз го квалифицирах този фреш, като опит за убийство.
За обед и вечеря хапвам предимно големи салати и препечен хляб.

Не обичам заведения, в които не мислят за веганите, много се дразня да си поръчам салата, в която да трябва да помоля да извадят половината съставки.

За щастие, има много нови приятни места, в които са започнали да отчитат все по нарастващото веган общество. Последно приятел намери приятно кафене, където приготвят невероятно вкусни ръчно правени веган бонбони. Най-много ми харесаха тези от смокини и кашу, без добавена захар.
 

Станислава Петкова
Снимки: личен архив
 
Сподели
Коментирай
Покажи коментарите